Петък е подходящ да си спомним за Юлия Огнянова. Излишно е да търсим всякакви помпозни определения като “голямата” или “емблематичната”, защото личността и присъствието ѝ в театъра не се побират в думи. Този неин призив е напълно достатъчен. Надписът е върху програмата на спектакъла “Изкачване на Фудзияма”.
Мога да пожелая само дръзновението ѝ за тотална свобода в изкуството да ни вдъхновят днес, когато и театърът е подложен на екзистенциални кризи и се опитват да озаптят иначе нестихващия му поток на енергия и чувствителност.
